Очарование от BUBARISM

Очарование от Bubarism

Очарование от Bubarism

Blog Article

На пазара имало и изкуствени храни за буби, но Светослава казва, че за нея те не са вариант, тъй като количествата, от които бубите са нуждаят, са големи, а цената на черничевото брашно е висока.

Същността на бубарското производство представлява само по себе си едно биологично фермерство, се казва в научен доклад.

Домашното добиване на коприна става по твърде примитивен начин, повтаряйки древния опит в свилоточенето. Неголямо количество пашкули (около килограм) се изсипват в казан с вряла вода. Като омекнат, се разбъркват с дръвце или метличка, за да се захванат нишките от пашкулите. Те се изтеглят внимателно и се полагат върху гладка повърхност (синия, софра, тава), посипват се с пясък, за да не се объркат.

Тъканта, която наричаме коприна, е направена от дългите тънки влакна, произведени от копринената буба по време на нейния стадий на ларва. Намерението на насекомото е да създаде пашкул за трансформирането си във формата на молец.

Новини Новини от Днес Студио Актуално Актуално коментира Гледна точка Интервю Цитати Добрите новини България Политика Общество Образование Здравеопазване Закон и Крими Актуално в общините Мнения Бизнес Бубарство Икономика Финанси Създатели на бъдеще Компании Свят Европа Америка Азия Африка Австралия и Нова Зеландия Наука Космос Технологии Климат Интересно Живот и стил Градски тренд Запазено място Тяло и баланс Пътешествия Култура Музика Кино Сцена Арт Книги Лица Лайфстайл Шоубизнес Любопитно Здраве Хороскоп Рецепти Градинарство Авто Спорт Футбол България Футбол свят Тенис Баскетбол Волейбол Още спорт Затваряне

ИТН и „Възраждане“ хвърлиха политическа бомба! Коалират се за изборите, но... СНИМКИ

Малцина знаят, че базираният във Враца Институт по бубарство е единственият в Европа, който държи генофонда на бубарството. Именно на него дължим доброто си място на световно равнище в производството на коприна.

Демонстрация и обучение по целия цикъл на бубарското производство

Едно от най-ценните качества на коприната е нейната здравина, нейната трайност, непреходната ѝ красота не се губи и столетия след създаването на копринените платове и украси.

Две години по-късно монасите се завърнали в Константинопол, с ларви на копринена буба и семена от черничеви дървета, скрити в кухините на техните бамбукови бастуни.

При стадия „яйце“ се извършва формиране и развитие на зародиша.

Направо към съдържанието Главно меню Главно меню

Бавен туризъм, или как родопското „Хвърчило“ променя сектора

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта.

Report this page